ИСТОРИЯТА НА ... ЕДИН КЕЙК

                                                                                     

Първобитните хора започнали да приготвят кейк скоро след като открили брашното. В най-древни времена те се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед.

Остатъци от кейк са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни.

В древна Гърция подобни сладки пити се наричали “плакус” – дума, която означава и “плосък”. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите олимпийски игри. 
Римляните приготвяли друг вид плосък кейк, който се наричал "сатура" - той се състоял от пшенично брашно и зехтин, но бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива - "плацента" - солен пирог и "либум" - славкия му аналог, от който е произлязъл днешния чийзкекйк. Либумът се поднасял като дар на боговете на рожденни дни (освен собствения, римляните празнували и рожденни дни на града и на императора). Този обичай е запазен и до днес в традицията на рожденни дни да се поднася торта. Римляните, които завоювали нови земи, пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и Британските острови. И постепенно вкусът на кекса завладял целия свят.