КАПКЕЙК
МЪФИН
.... ИЛИ ПРОСТО МИНИ КЕКС
Капкейк е малка торта, направена за един човек, изпечена в тънка хартийка или алуминиева чашка. Обикновено се украсява с глазура, захарна паста или ядки.
В началото на 19 век, когато се появяват за първи път, формите за печене не били широко разпространени и се използвали отделни купички и оттам дошло името им, което се използва днес за всички кексчета с размера на чаена чаша.
А в някои готварски книги, терминът "cup cake" е за случаите, в които рецептите за съставките са дадени в стандартни “чаши”, вместо в грамове или милилитри, а сладкишите се изпичат в големи форми...
Мъфинът, от своя страна, е вид малко кексче, което може да е сладко или по-хлебно, симетрично, с цилиндрична основа и куполообразен връх. Името мъфин идва от френската дума moufflet, която означава мек, когато се използва за хляб или от немската дума muffle, която е името на вид торта. Те са предвидени за един човек, за едно ядене и са популярни по света като сутрешна или следобедна закуска. За да са вкусни трябва да са меки и леки, а тестото, от което се правят, увеличава обема си почти двойно при печенето. Стиловете на приготвяне на мъфините са два - американски и английски.
Английските мъфини са плоски и кръгли, дебели 2-3 см и се пекат на тиган или под грил. От кога английските домакини правят кексчета, които по размер се побират на една човешка длан и са предназначени вероятно за типичния английски чаен ритуал, не е ясно. Тъй като английските мъфини не са разпространени извън Обединеното Кралство, когато се споменава мъфин се има предвид далеч по-популярната американска разновидност. От средата на 20-ти век малките кексчета се разпространяват не само в Европа, но и по целия свят.
Минитортите се пекат в специални тави с гнезда, направени от стомана или алуминий или чугун. Понякога се пекат, като в тавата се слагат хартиени чашки. Предимството им е, че правят почистването на тавата по-лесно и запазват влажността на мъфините. Оттук идва и името капкейк.
Кексчетата напускат домашната кухня и започват да се предлагат в заведения – кафенета и ресторанти. През 70-те и 80-те години на миналия век, мъфините вече не са това, което са били в началото, а приготвянето им се подчинява на нови стандарти. Постепенно се превръщат в любимо лакомство за малки и големи. Причината за това не е само модата. Те са изключително апетитни, приготвят се с различен вкус и не са толкова сладки, колкото повечето сладкарски изделия. Изкушават и примамват да се потопим в пълнежа им...
А в някои готварски книги, терминът "cup cake" е за случаите, в които рецептите за съставките са дадени в стандартни “чаши”, вместо в грамове или милилитри, а сладкишите се изпичат в големи форми...
Мъфинът, от своя страна, е вид малко кексче, което може да е сладко или по-хлебно, симетрично, с цилиндрична основа и куполообразен връх. Името мъфин идва от френската дума moufflet, която означава мек, когато се използва за хляб или от немската дума muffle, която е името на вид торта. Те са предвидени за един човек, за едно ядене и са популярни по света като сутрешна или следобедна закуска. За да са вкусни трябва да са меки и леки, а тестото, от което се правят, увеличава обема си почти двойно при печенето. Стиловете на приготвяне на мъфините са два - американски и английски.
Английските мъфини са плоски и кръгли, дебели 2-3 см и се пекат на тиган или под грил. От кога английските домакини правят кексчета, които по размер се побират на една човешка длан и са предназначени вероятно за типичния английски чаен ритуал, не е ясно. Тъй като английските мъфини не са разпространени извън Обединеното Кралство, когато се споменава мъфин се има предвид далеч по-популярната американска разновидност. От средата на 20-ти век малките кексчета се разпространяват не само в Европа, но и по целия свят.
Мъфините в американски стил не използват мая за набухвател (което е разликата с английските мъфини), а сода за хляб или бакпулвер. Подходящо е да ги определим като кръстоска между хляб и торта. Американските мъфини от своя страна могат да се разделят на хлебоподобни и подобни на торта. Могат да се използват и разнообразни добавки, като например плодове, ядки, шоколад, стафиди, овесени ядки, царевично брашно и други, които придават допълнителен аромат и вкус, а глазирането на мъфина го превръща от обикновено малко кексче в нещо далеч по-специално.
Минитортите се пекат в специални тави с гнезда, направени от стомана или алуминий или чугун. Понякога се пекат, като в тавата се слагат хартиени чашки. Предимството им е, че правят почистването на тавата по-лесно и запазват влажността на мъфините. Оттук идва и името капкейк.
Кексчетата напускат домашната кухня и започват да се предлагат в заведения – кафенета и ресторанти. През 70-те и 80-те години на миналия век, мъфините вече не са това, което са били в началото, а приготвянето им се подчинява на нови стандарти. Постепенно се превръщат в любимо лакомство за малки и големи. Причината за това не е само модата. Те са изключително апетитни, приготвят се с различен вкус и не са толкова сладки, колкото повечето сладкарски изделия. Изкушават и примамват да се потопим в пълнежа им...
Коментари